ПРОЗО̀РЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от прозорец (в 1, 2 и 5 знач.). В същата минута двете прозорчета на къщата светнаха и Дафин се спря. Й. Йовков, ЖС, 35. Малкото прозорче на параклиса като светло око гледаше в тъмнината. Елин Пелин, Съч. II, 39. Изкачвах се на тавана, облягах лакти върху перваза на едно тясно прозорче и оттам наблюдавах владенията си. А. Гуляшки, ДМС, 177. Човек може да стои с часове на палубата и да се взира в далечината. Понякога ще се покаже параход .. с десетки светещи прозорчета. Св. Минков, ДА, 17. В автобуса бе горещо .. Николай .. повдигна прозорчето. П. Проданов, С, 120. При прожектиране на филми всеки .. кадър от филма стои известно време пред прозорчето на киноапарата. СбЗБФ, 98.
2. Малък отвор в преграда, отделяща служебно помещение в учреждение (банка, поща и др.) от посетителите, през който те биват обслужвани. Те [старците] провираха глави през кръглото прозорче на гишето и .. питаха: — А мойта пенсийка да е дошла? Л. Михайлова, Ж, 124. Момчетата се спуснаха да завардят реда в стола .. Един чакаше на опашка за бележка пред касата, други двама .. пред кухненското прозорче. Бл. Димитрова, ПКС, 345.
ПРОЗО̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Очеболец; прозориче.