ПРОЗРА̀ЧНО. Нареч. от прозрачен (в 9 и 11 знач.); по ясен, открит или лесно разбираем начин. Това, което ми говореха тъй свободно тия млади, образовани руси .., прокарва се доста прозрачно от няколко десетки години в цялата напредничава руска литература. Ив. Вазов, Съч. XIII, 30. Важно е съдебната система да подлежи на отчет, назначенията на магистрати да стават прозрачно. Мон., 2006, бр. 2572 [еа]. Джото, за чиито .. прозрачно завоалирани лихварски операции беше вече говорено, се потрудил, за да изпроси чрез изкуството си малко повече милост за своя събрат. Хр. Ковачевски, СК, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)