ПРОЗРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Мисъл, идея за същността, дълбокия смисъл на нещо или за хода, развитието на определени събития в бъдеще, обикн. появила се внезапно у някого; откровение. За какво ни идват страданията? — шепне гласно Борис. — За да стигнем до по-големи прозрения? Й. Вълчев, СКН, 635. — Като се разраства, той [мозъкът] започва постепенно да потиска своите естествени стимули .. Съвсем изчезват интуицията и прозрението като най-висши форми на знание. П. Вежинов, БГ, 159. Христо Ботев се издига над всички със своето гениално прозрение за далечните бъднини на своя народ. ТНУ, 1926, 2. Шишманов се домогва до някои верни прозрения за характера и тенденциите на бъдещата литература. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 22. Клариса говореше с младежа от дясната ѝ страна. Изведнъж го осени прозрение. Тя ще се омъжи за този човек, помисли си. М. Неделчева, МД (превод) [еа].
2. Способност, умение за проникване в същността, в дълбокия смисъл на нещата или за предвиждане на бъдещето; прозорливост, проницателност. — С прозрението на пророк покойникът ни посочи като с червена нишка пътя на общественото спасение. Ем. Станев, ИК I и II, 408. Тази увереност, така блестящо потвърдена от събитията няколко месеца след това, е .. рожба на една зряла политическа далновидност и прозрение. С, 1952, кн. 11, 179. Той говореше понякога тъй увлекателно и с такова прозрение и тънки разбирания за литература, .., че у мене се яви идеята да записвам някои неща от тия разговори. С. Казанджиев, СбАСЕП, 466.