ПРОЗЯБА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Поникване, порастване, изникване, израстване; прозябване. Произрастението на сичките злакове зависи от температурата на мястото или от времето на прозябанието. Знан., 1875, бр. 17, 269.
2. Прен. Безцелен, безсмислен и празен, лишен от идеали и духовни интереси живот; вегетация, вегетиране, живуркане. Това живеене с природата ми е едничкото наслаждение в емигрантското нещастно прозябание. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Не се случи никакво събитие в еднообразното прозябание на селцето му. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Блажен от прозябание мъртво / тоз, който в словото господне оживей. П. П. Славейков, КП ч. III, 42. Ако пишещите братя в ново време не бяха тъй безочливи в икономисване на истината, те би видели в статията .. само една характеристика на мъртвешкото прозябание на българската литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 295.
– Друга форма: п р о з я б ѐ н и е.