ПРОЗЯ̀БВАМ, -аш, несв.; прозя̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Пониквам, покарвам, изниквам, израствам. Едвам са состави в Котел една елиногреческа школа и тутакси прозябнаха цвети красние и крини благовонние. Р. Попович, Х, 77.
2. Прен. Само несв. Прозябавам; вегетирам, живуркам. ● Обр. Могат да вземат предвид и Маркса .., без чието влияние социализмът щеше да прозябва и до ден-днешен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 295.