ПРОЗЯ̀ВКА, мн. прозя̀вки и (остар.) прозѐвки, ж. Спонтанно поемане на голямо количество въздух с широко отворена уста и шумно издишване, обикн. при желание за сън, сънливост, умора или като израз на отегчение; прозяване. Тати се прозе с открита .. прозявка, която склопи очите и обори главата над рамото му. Ст. Чилингиров, ХНН, 176. Сънна тежест притискаше клепачите ѝ. Тя с мъка сподавяше прозявката си. М. Смилова, ДСВ, 242. Сарафов .. се събуди бодър и весел, протегна се и огласи купето със звучна прозявка. Ив. Димов, АИДЖ, 85. Костов го [Борис] гледаше отегчено и съжалително. Ирина задуши лека прозявка. Д. Димов, Т, 524. Тоя полусънен, пресечен с чести прозявки разговор, ставаше в купето на втория клас между софийския адвокат Брезов и жена му Софка. М. Кремен, Б 1982 [еа]. Турска граматика ни преподаваше Шевкет ефенди, мързелив човек .. Всяка дума от неговите уроци бе казвана между две прозевки. С. Радев, РС 1994 [еа]. Шумна прозявка.