ПРОИЗВО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Обикн. с предл. о т, н а или с притеж. местоим. За продукт, изделие — който е произведен, направен, създаден от определен изходен продукт, суровина. По това време той създава еднолично дружество за .. производство на брашно и производните от него продукти. Кеш, 2004, бр. 17 [еа]. Задължително е по-често да се ядат производните на млякото продукти, както и яйца, соя и риба. Сега, 1999, бр. 87 [еа]. В някои случаи изолациите се правят с други материали като стиропор и неговия вносен производен материал стиродур. Сега, 1999, бр. 211 [еа].

2. Хим. За химическо съединение — който е получен от друго, изходно вещество по химически път. Като изходни съединения служат въглеводородите, а всички останали съединения се разглеждат като техни производни съединения. Хим. VII кл, 99. Ароматичните въглеводороди са производни на бензола. Хим. VII кл, 101.

3. Спец. За мерна единица, величина, число и под. — който е получен, създаден, изведен от друг по определен начин. Противоп. изходен. Производната единица е единица от известна измерителна система, получена от основната единица за тази система. Ем. Джаков, ЛФ, 8. Бе обърнато внимание на читателите, че в англоговорящите страни мерни единици са инчът или цолът, както и техните производни мерни единици. ЛР, 2003, кн. 5 [еа]. Сумата от членовете на първото отношение на дадена пропорция се отнася към втория му член, както сумата от членовете на второто ѝ отношение се отнася към втория му член. Получената пропорция е .. производна пропорция на изходната. Аритм. VI кл, 116. Производна величина.

4. Обикн. с предл. н а, о т или с притеж. местоим. Който се появява, възниква като резултат, следствие от определено изходно явление, дейност и под. Въпросът за конституирането на представа за художествената мяра в българската драма .. е производен на проблема за драматургичния жанр. М. Гиргинова, ЛД [еа]. Опитвайки се да обясним едно неприятно родно поведение, най-лесно е да го отдадем на .. лошотията ни. Но тя от своя страна е производна от друго .. комплексно явление с яки корени. Раз., 2002, бр. 2 [еа]. Не осъдихме живите престъпници .., не наказахме малодушието и подлостта. Сега ще се борим с техните производни явления — гангстеризма .. и безочието. ЛФор., 2002, бр. 27 [еа]. Чувството за собственост и особено неговите най-груби производни алчност, сребролюбие .. са извор на непрестанни конфликти. Б. Райнов, ТУ [еа]. // Който се появява, възниква след нещо друго, което се явява първично по отношение на него; вторичен. Време е да отхвърлим наивната представа, че художествената литература е първичното, а след нея като производни идват общественото литературно мислене, критиката, литературоведските идеи. Н. Георгиев, МС [еа].

5. Езикозн. За дума — който е образуван от друга дума, обикн. чрез добавяне на наставка или представка. Противоп. непроизводен. Повечето глаголи .. са производни от други думи в езика — съществителни, прилагателни .., напр. димя от дим. БГ, 129. Традиционните български имена, които са производни от корена божили бог-, са етимологически и смислово свързани с името Бог, вж. Божан, Божана, Божо. РР, 1997, бр. 6 [еа]. Името Балкани е конотация, която се свързва с негативен смисъл, като от това наименование е производна думата балканизация. ДП, 2002, кн. 49 [еа].

6. Като същ. производна ж. Мат. Основно понятие в диференциалното смятане, което се определя като граница на отношението на нарастването на една функция към нарастването на аргумента ѝ. Попов се насочва към други области. Отначало той се занимава с теорията на вероятностите и с обобщението на понятието производна. Вселена 70, 12. Ускорението на частицата, т. е. „бързината“, с която се изменя нейната скорост, ще бъде .. първа производна на функцията. Л. Митрани и др., ЗМ, 14. производни<те> мн. Хим. Химически съединения, получени от определени изходни вещества по химически път. Пристъпваме към третата фаза — истинското цветно проявяване. Като цветен проявител служат производните на парафенилендиамина. Вл. Харалампиев, ПСС, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)