ПРОИЗВО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от производен. Според материализма .. главен фактор на развитието са материалните условия .. Според идеализма те се предпоставят от идеите .. То [отношението между материалното и идеалното] е сведено до основния философски въпрос — за първичност и производност, предходност, причина и следствие. Д. Филипов, СС [еа]. Самото понятие „постмодерен“ „съзнава“, че явлението крие производността си от „модерен“, но е негов следходник във времето. Култ., 2004, бр. 32 [еа]. Словообразувателна производност.