ПРОИЗВО̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от произволен. Подозренията в преследване на личен интерес .. са едва ли не вътрешно присъщи на системата на субсидиране на пресата. Основен момент в критиката е обвинението в произволност. Култ., 2003, бр. 29 [еа]. Произволността на числовите данни се подчертава веднага от съотношенията в съседната най-голяма административна област. Хр. Гандев, БН [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)