ПРОИЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; произля̀за, произлѐзеш, мин. св. произля̀зох, произлѐзе, прич. мин. св. деят. произля̀зъл, -зла, -зло, мн. произлѐзли, св., непрех. 1. С предл. о т. За човек — имам произход (в 1 знач.), потекло от определен род, съсловие, народност и др.; произхождам, излизам, идвам, ида1. Бащата, макар и влязъл в чорбаджийско семейство (Джупунката произлизаше от доста известен род), не се гордееше нито с рода си, нито с богатството си. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Божан Ангелов .. произлиза от средно заможно семейство на занаятчии и земеделски стопани. Ив. Богданов, ЛДБА (Б. Ангелов, ЛС), 5. Групата на младите се образува от средната и дребната буржоазия; в нея влизат и бедни занаятчии и търговци.., както и интелигенцията, произлязла от същата тази обществена среда. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Исак Бабел го [Канети] връща към българската му родина. На Канети започва да му се струва, че и той произлиза от същия свиден за него крайдунавски град. В. Константинов, ЗИМ (Е. Кузманова, СЕ (превод) [еа].
2. С предл. о т. Водя началото си, имам произход (във 2 знач.) от нещо, възниквам или се образувам от нещо в резултат на неговото развитие, изменение, преобразуване; произхождам, идвам, ида1. Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните, макар и да е произлязъл от тях. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Вълците .. произлизат от месоядни хищиници, които са населявали Земята преди 100 милиона години. ЛР, 2003, кн. 12 [еа]. Ние не можем да преиначаваме българските надписи .. в старите книги на така наречената Охридска школа, която произлиза от Преславската литературна школа. С, 2005, бр. 4343 [еа]. Женската първоначална накитка е произлязла от венеца. Л. Каравелов, Съч. II, 94. Желязната руда, минала през калилото на ковача, приема друг облик, съвсем различен от прежната груба маса, от която е произлязла. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 75. // С предл. о т или нареч. Възниквам, появявам се на определено място или в определена епоха, период; произхождам, идвам, ида1. Плодът кивано .. произлиза от пустинята Калахари и е богат на калий и магнезий. С, 2004, бр. 4239 [еа]. От хилядолетие Фес се слави като място, където най-добре се обработват кожи. Оттук произлиза марокенът — най-фината кожа за подвързия на скъпи книги. С, 2004, бр. 4270 [еа]. // С предл. о т. За дума, израз, название — образувам се от друго название, принадлежащо към същия или друг език; произхождам, идвам. Името на селото .. произлиза от две арабски думи: худба, което значи възел или полюс, и еди — седем. Кубадин ще рече възел на седем пътища. Й. Йовков, Разк. III, 167. Думата автомобил произлиза от гръцката autos (авто- или себе-) и латинската movеre (движение), което показва, че това е творение „движещо се от само себе си“. С, 2006, бр. 4667 [еа].
3. С предл. о т или нареч. Дължа се на нещо, представлявам резултат, следствие от нещо; произтичам, произхождам. Трагичното зрелище, което представя съвременната българска литература, произлиза от това, че тя няма духовни водачи. Л. Стоянов, Р, 1926, бр. 202, 2. Досадата му [на лекаря] произлизаше не толкова от скръб или съжаление за смъртта на един негов клиент. Ив. Вазов, Съч. IX, 76. Почна да ми става ясно откъде произлиза силата му [на джуджето]: то не обръщаше никакво внимание на недъга си, не го забелязваше. Ат. Мандаджиев, ОШ, 84. Недостатъкът на вода произлиза от липсата на високи гори. С. Бобчев, ПОС (превод), 236. // За събитие, явление и под. — ставам, настъпвам като резултат, следствие от нещо; произтичам. От това, че третото съсловие вече има двойно повече гласове от аристокрация и духовенство, ще произлязат много събития. В. Мутафчиев, ЛСВ I, 337. Госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го и от това често произлизаха необходимите домашни скандали. Елин Пелин, Съч. IV, 195. За да не привлече вниманието на стражата пред великата порта, той [Радоил] нямаше да мине през Калимановия път.., а щеше да заобиколи зад Трапезица .. От това произлезе забавянето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 191. Важното е човек да научи изтънко за другите хора .. Да научи и се поучи. Голяма полза може да произлезе от това. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 55.
4. С предл. о т. Дължа се, появявам се вследствие на нечия дейност, действия; произхождам. Снощи предупредих господин Морев, че концернът ще намали досегашния контингент на „Никотиана“. Решението произлиза от мене. Д. Димов, Т, 361. Стана нещо обичайно най-разпалените поощрения да произлизат от Ризов, който на всичко отгоре заблуждаваше, че Европа не ще бъде непримирима против влизането на българските войски в Цариград. Г. Марков, ББС [еа].
5. Остар. Ставам, случвам се; произхождам, произтичам. Не след много залата, дето произлязоха толкова знаменити събития, потъмня и заглъхна. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Тъкмо в този момент произлезе една сцена, която накара пътниците да се вдървят на местата си. Ал. Константинов, БГ, 94. Треба да ви кажа, че ако между чифутина и Хаджи Генча и да произлезле някои си неспоразумения, то най-после и двамината остале твърде доволни един от други. Л. Каравелов, Съч. II, 12. После тоя брой е произлязло вече известното скарване между двамата деятели и единомисленици [Ботев и Каравелов]. З. Стоянов, ХБ, 182.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о и з л а̀ з я м.