ПРОИЗНОСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За съчетание от звукове, дума — който може да се произнесе, да се изговори. Думите от речника бяха сложни думи. Те се състояха от две или повече думи или части от думи, споени в лесно произносима форма. Л. Божилова, ДО [еа]. Към създаването на квантовата статистика Айнщайн е подтикнат от писмо, което получава .. от съвсем неизвестния тогава млад индийски физик с трудно произносимото име Сатейндра Hат Бозе. СФ, 2001, кн. 2 [еа]. Зареждат се едни названия все по-дълги и неудобно произносими: националлиберална, прогресивнолиберална, радикалдемократическа и какви ли още не партии. Н. Георгиев, НКБН [еа].
2. За разсъждения, мисли и под. — който може да се каже, изрече. Истината е произносима единствено от автентичен, но не и от легитимен служебно глас. Култ., 2003, бр. 8 [еа]. Тривиалните на хартия изречения стават трудно произносими на глас, когато ги насочиш към точно определен човек. Култ., 2003, бр. 11 [еа].