ПРОИЗНОШЀНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Езикозн. Съвкупност от особеностите на образуване, на артикулация на звуковете в един език, което се смята за правилно, отговарящо на книжовната норма; изговор. Всеки книжовен език почива на .. известни фонетични правила, които се отнасят до произношението на звуковете. БГ, 7. Мина помолва брат си да се преместят другаде .., дето живеят и французи, от които може да научиш и правилното произношение, и тънкостите на езика. М. Кремен, РЯ, 200. Тя ме поправи: — Не се казва „госпойце“, а „госпожице“. Това е литературното произношение на думата. К. Калчев, ПИЖ, 135. Книжовно произношение. Ясно произношение. // Характерен за някого начин на произнасяне на звуковете и думите в даден език. — Дал Бог добро .., Страшимире! — отговори старецът с едно чуждо произношение, изговаряйки звуковете Ж и Ш като З и С. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Японците добре си дават сметка какво означава да учиш техния език .. И никога няма да се изсмеят на бедния ви речник с българско произношение. Пол., 2006, бр. 105 [еа]. Почти всички песни бяха на английски .. Родните ни изпълнители масово ни забавляваха с лошо произношение и предъвкване на думите. Мон., 2006, бр. 2494 [еа]. Меко произношение.