ПРОКА̀ЗА ж. 1. Само ед. Тежка тропическа заразна болест при хората, причинена от специфична бактерия, която засяга кожата, периферните нерви, очите, вътрешните органи, костите, ставите и др.; лепра1. Той [цар Юнан] бил богат и имал многобройна войска. Но тялото му било разядено от проказа и нито учени, нито лекари можели да му помогнат. Св. Минков, ПШ 1972 [еа]. Хиляди хора умират всяка година от епидемии и такива страшни тропически болести като проказата и сънната болест. Л. Мелнишки, К, 36. Домбо се вглеждаше в лицата им. Много от тях бяха покрити с бели петна. Някои страдаха от .. проказа. Гр. Угаров, ПСЗ, 635. Френската буржоазия отбягваше чужденците, сякаш всички бяхме дошли от чумави райони, сякаш по чашите, от които пиехме, бяха полепнали бактерии на проказа. ИЕБ I — II (превод) [еа].
2. Прен. Книж. Крайно отрицателно явление или проява със силно негативно въздействие върху обществения или личния живот. Освен ценената от всички независимост на духа той [Сибъри] има нужда и от подходящи средства, за да води както трябва борбата си срещу престъпността, тази проказа на модерните времена. И. Владимиров, СП [еа]. Поруганието с любовта на човека — ето кое нарушава мировата хармония! То е неизличамата проказа на живота. К. Петканов, В, 198. Няма по-жесток човек от внезапно забогателия бедняк, но това не е само българска проказа, има я навсякъде по света безкраен. Ст. Вълев, БД ч. I [еа]. Че лек ще найде изтерзаният човек / и на войните страшната проказа / .. / той ще премахне най-подир! К. Христов, ЧБ, 413. Днешното управление .. не страда от неизцеримите прокази на народняшкия и либералния режими. Бълг., 1902, бр. 5301, 2.