ПРОКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; прока̀жа, -еш, мин. св. прока̀зах, св., прех. 1. Остар. Показвам, обяснявам нещо (урок и под.) на някого, за да му помогна да го усвои. Вечер напусне ли работата, ще иде у някого от другарите си да го преслуша и да му прокаже нов урок. Т. Влайков, Пр I, 93.
2. Остар. При взаимоучителната метода — преподавам, показвам учебен материал на по-малък ученик. Написват .. другарите му на панакида азбукето, проказват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичек вече да чете и да учи буквите. Т. Влайков, Пр I, 93.
3. Диал. Издавам2 (в 6 знач.), предавам (в 5 знач.); изказвам. — Който стои, та ни слуша, / ако ни прокаже, / становен камик да стане! Нар. пес., СбНУ XLI, 415. — Братко, мили братко, от що болен лежиш? / — Сестро, мила сестро, нема да ти кажа: / оти ми си много, много приказлива, та че ме прокажеш по твоите дружки. Нар. пес., СбНУ XLII, 244. проказвам се, прокажа се страд.