ПРОКАЗВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. При взаимоучителната система — ученик, по-напреднал в учението, който преподава на по-малките деца. Голямото момче — проказвател се думало то — вдига пръчицата и посочва първата буква. Т. Влайков, Пр I, 150.
