ПРОКА̀Р м. Диал. Пътека, по която добитъкът се изкарва на паша; прогон. Така беше наплашил [Тинко] добичарчетата, че те щом наближаваха из прокара техни ниви, заставаха от двете страни на пътя и не даваха на добитъка да посегне. Ил. Волен, ДД, 57.
