ПРОКА̀ШЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прокашлювам се; прокашляне. Зад вратата на стаята, откъм коридорчето, се дочу прокашлюване. Д. Ангелов, ЖС, 153.
