ПРОКВИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; проквича̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Квича веднъж, няколко пъти за кратко или от време на време; изквичавам. Кучетата проквичават, сънуват. Какво ли им се привижда и на тях! П. Росен, ВПШ, 92.
