ПРОКЍМЕН м. Църк. Стих от богослужебен текст, който въвежда в съдържанието на това, което ще се чете от Евангелието или Апостола по време на църковна служба. Едва ли може да има съмнение, че първоначално псалмите са се пеели изцяло, и че формата на прокимена (състояща се от два — три стиха) е възникнала постепенно чрез съкращаване на текстовете. М. Димитрова, ПВПЖ [еа]. Псалмите или ся пеят цели .., или ся от тях вземат по няколко стихове — прокимени. З. Петров и др., ЧБ (превод), 65.
– От гр. προκείμενος.