ПРОКЍСВАМ, -аш, несв.; прокѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прокѝснат, св. 1. Непрех. За храна, ястие, напитка — придобивам кисел вкус в резултат на ферментация и се развалям; прокисвам се, вкисвам, вкисвам се. Знаем, че ако оставим мляко на топло, то скоро прокисва. Бтн. V и VI кл (превод), 162. — Седни да допием набързо виното! .. Няма да го оставим тук да прокисне. П. Вежинов, ЗНН, 71. — Баща ми ни заведе веднъж на коритенския събор .. Молихме да ни купи по чаша боза, а той — прокиснала е. Кр. Григоров, ПЧ, 22-23. Мляко .. и много други органически неща на топло прокисват и тогава техният кисел вкус става от млечната кислота. С. Веженов, Х (превод), 83. В горещо време яденето лесно прокисва. // За тесто, хляб — ставам по-кисел поради това, че втасвам по-дълго, отколкото трябва. На едни женици децата сядат гладни, на други кравите стоят неиздоени, на трети хлябът ще да прокисне. Л. Каравелов, Съч. VII, 73.
2. Прех. Ставам причина храна и под. да ферментира и в резултат на това да добие кисел вкус, да се развали; вкисвам. — Че ти редно ли го намираш това, дето нареди едно момче сутрин да ми проверява гюмовете изпарени ли са! — Редно е, я! Като прокисваш млякото! Н. Каралиева, СМ, 46.
3. Непрех. Диал. Подгизвам (в 1 и 2 знач.), прогизвам. Беше навъсен, дъждовен ден в ранната пролет, валяло бе до късно следобед и всичко бе прокиснало във вода. Д. Талев, И, 278. прокисвам се, прокисна се страд. от прокисвам във 2 знач.
ПРОКЍСВАМ СЕ несв.; прокѝсна се св., непрех. Прокисвам (в 1 знач.); вкисвам, вкисвам се. Бозата е била оставена на топло и вече се е прокиснала.