ПРОКЍША ж. Диал. Прокиш. Още от вратата го посрещат двете жени, грабват мрежата от ръцете му и заопяват: .. — Пфу! Прокиша! Развалено масло. Чудомир, Съч. II [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)