ПРОКЛАМЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. За държавен глава или правителствен орган — публично оповестявам важно събитие, решение и под.; провъзгласявам, възвестявам. На 22 септември българското правителство прокламира в Търново независимостта на България. К. Константинов, ППГ, 114. До нас стигнаха първите съобщения, че в Русия е пламнала революция: царят бил свален и едно временно правителство прокламирало конституционен режим. К. Константинов, ППГ, 312. На 22 октомври 1951 година в Делхи е прокламирано създаването на новата партия „Общоиндийска народна партия“. Т. Кюранов, АП, 73.
2. Публично съобщавам някаква важна информация или заявявам нещо; обявявам, оповестявам. И понеже всяка църква си има по един бог в миналото и по един — в бъдещето, Т. О. не пропусна да прокламира идването на новия Месия. Б. Райнов, ТУ [еа]. БСП ще даде възможност на кабинета да прокламира действията и успехите си в борбата с престъпността. Дем., 2001, бр. 36 [еа]. Кампанията стартирала с призиви, разпространявани от медиите, които прокламирали, че алкохолът стои в основата на всички фундаментални проблеми в обществото. Мон., 2006, бр. 2451 [еа]. // С предл. за. Публично присъждам определено качество на някого или приписвам определена характеристика на нещо; обявявам.
3. Правя определени идеи, схващания и под. да станат публично известни, като ги излагам, застъпвам в своите трудове, творчество. Френсис Бейкън прокламира индуктивния път на мислене в науката и наложи опита и наблюдението като изходен пункт на научното изследване. Б. Илиева, КХСН, 28. Авторът прокламира тезата за вътрешната обреченост на личността, повеждайки задочен дебат с екзистенциалистите. ЛВ, 2003, бр. 39 [еа]. Поети като Гео Милев, Каралийчев с художествените си творби прокламират и естетически принципи за борба със символизма. Лит. XI кл, 168. // Съдействам с дейността си за разпространението, популяризирането на определени идеи, схващания и под. Роди се идеята за квартални отряди, които да пазят реда. Движението „Защита“, което също щеше да прокламира такива идеи, бе обезглавено с убийството на неговия лидер. Кеш, 2001, бр. 13 [еа]. Религиозната организация е създадена в края на 60-те в Чикаго и прокламира полигамията. С, 2006, бр. 4690 [еа].
4. За закон или друг нормативен акт — постановявам; разпореждам. В сравнение с основния закон от 1809 г., който прокламира, че кралят управлява сам кралството .., последната шведска конституция постановява, че публичната власт произлиза от народа. Е 2001, 2000, кн. 6 [еа]. Конституцията прокламира въвеждането на ислямското право като източник на законодателството, макар да не става напълно ясно как то ще се прилага. Кап., 2005, бр. 34 [еа]. Параграф 6 прокламира независимостта на обществените радио и телевизия от всякакъв вид държавна и публична намеса. ДП, 2002, кн. 50 [еа]. прокламирам се страд. На 12 декември се състоя конгресът на Съюза на запасните подофицери, на който се прокламира обединението на двата съюза. Д. Ангелов, ЖС, 540. Дванайсет, тринайсет години в България шумно се прокламира, че правим всичко възможно, за да се гради гражданско общество. Кеш, 2003, бр. 12 [еа]. В брой 25 [на „Дунавски лебед“] се прокламират и двата основни принципа на новата църква. Т. Жечев, БВ, 175. Аз съм върл противник на имунитета [на магистратите]. Тази привилегия е в дълбоко противоречие с Конституцията, защото там се прокламира равенството пред закона. Нов., 2006, бр. 5 [еа].
– От лат. proclamare ‘извиквам’ през нем. рroklamieren.