ПРОКЛАМЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от прокламирам и от прокламирам се. Тя [Варшава] била последователно столица на Южна Прусия .., след това на Полското кралство .., докато се стигне до триумфалното прокламиране на независимостта на възродената Полска държава. Е 2001, 1998, кн. 1-2 [еа]. Три месеца преди изборите партията изобщо не съществуваше като субект в политическото пространство, нито пък витаеше идеята за нейното прокламиране на шести април. Дем., 2001, бр. 273 [еа].