ПРОКЛАМЍРВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от прокламирвам и от прокламирвам се; прокламиране. Доверието на народа към Тиера беше толкоз голямо, щото след прокламирването на републиката .. го избраха за представител на камарата. Лет., 1872, 195.


Източник: Речник на българския език (онлайн)