ПРОКЛЀВАМ, -аш, несв. (остар.); прокълна̀, -ѐш, мин. св. прокълна̀х и проклѐх, прич. мин. св. деят. прокълна̀л и проклѐл, прич. мин. страд. прокълна̀т и проклѐт, св., прех. Проклинам; прокълнавам. Майка му проклева Стояна да лежи още девет години, костите му да се разнижат. Б. Ангелов, ЛС, 95. — Остави се, беим, от този мерак .., недей разплаква бащи и майки, недей им взема децата от къщите .. Недей става себап да те проклеват подир смъртта ти. Ц. Гинчев, ГК, 137. — Всичко свършва ..! — изрева с цялата сила на гласа си. — .. Вие щяхте да бъдете прокълнати, както никой още не е бил проклеван... Последваха проклятия, които не могат да бъдат възпроизведени. Л. Спасов, КРВ [еа]. Колко пъти, горо, съм проклевал моята черна орисница, що ма е изтикала тъй, да са скитосвам по гори и полени, по калове и студове. Ил. Блъсков, ПБ III, 58. Често свещеникът е бивал принуден да глоби и ограбва своето паство, за да може навреме да заплати данъка си на владиката .. В противен случай него са го проклевали и отлъчвали от църквата. Б. Пенев, НБВ, 13. проклевам се, прокълна се страд. и възвр. Тогаз той начна да се проклева и да ся кълне: „Не зная тогоз человека“. КТЕМ, 548.
ПРОКЛЀВАМ СЕ несв. (остар.); прокълна̀ се св., непрех. Проклинам се; прокълнавам се.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о к л я̀ в а м.