ПРОКЛИНА̀НИЕ ср. Остар. 1. Проклинане (в 1 знач.); проклеване, прокълнаване. Нищо друго не се чуваше в убийствения нощен мрак освен пъшкание, охкание, проклинание на всичко, щото е мило и свято на човека. З. Стоянов, ЗБВ I [eа]. Никъде в тия скръбнозвучащи акорди не изскача раздразнена нота, не се чува вик на роптание и на гняв против съдбата, ни злобно проклинание против живота. К. Величков, ПССъч. I, 15.
2. Проклятие (в 1 и 2 знач.); прокълнаване, проклинане. Проклинанието е фигура, когато призоваваме небето, ад, или някоя върховна сила против някой омразен предмет. Д. Войников, РС, 57.