ПРОКЛИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Прил. от проклитика. Обикновено така наречените истински съюзи са проклитични — изговарят се в изречението не със свое отделно ударение, а като безударни срички към следващата най-близка самостоятелна дума. Л. Андрейчин и др., БГ, 210.