ПРОКЛЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Пожелание за нещастие, което според народните вярвания се случва, постига този, към когото е отправено. Изпищя [майката] пронизително, захлупи се върху пресния гроб и зарида. После вдигна ръце към небето .. за проклятие към ония, които убиха едничката ѝ рожба. М. Грубешлиева, ПП, 71. Най-големите проклятия [на народа] бяха насочени срещу здравето: „да легнеш — да не станеш“, „по корем да се влачиш“, „девет години да лежиш, на десетата да станеш“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 112. Ето сега виждаше тя [Ния] какво проклятие тежеше върху нея .. Ще поеме върху плещите си .. тежкия кръст на жена, прокълната от безплодие. Д. Талев, ПК, 169. Никой смъртен тука не можеше да се приближи. Който се приближи до това място, получава вечно проклятие от Ваха и губи правото да се жени. Елин Пелин, ЯБ, 140-151. Днес за Димитър Матевски почти никой нищо не помни .. Сякаш проклятието продължава да преследва този човек и подир смъртта му. К. Странджев, ЖБ, 80. // Такова пожелание, съпровождащо отлъчването на някого от църквата. Отец Изидор е белязал всяка загубена за черквата душа с малко кръстче .. — Че много са бе, братко! Е, ще възкръснат те, ще възкръснат... Като ги посплаша с проклятието на негово светейшество. Ц. Лачева, СА, 97.
2. Думите, с които се изказва такова пожелание, словесният му израз; клетва, анатема. — Проклет да си .. Тъй добросърдечна и тъй мъдра изглеждаше тя [баба Сребра], че ако не бях чул ясна проклятието ѝ, не бих повярвал, че го изрече. А. Дончев, ВР, 160. Завика [дядо Никола] .., закъса дрехите си, като хапеше със зъби каквото му попадне и сипеше проклятия върху децата си. К. Петканов, ОБ, 133. Без да отговори, Стева го [Левски] поведе навътре; отваряше врати, затваряше ги, редеше проклятия. Ст. Дичев, ЗС I, 558. От двете страни на моста турци .. посрещаха с диви крясъци и викове вързаните българи, във въздуха се носеха проклятия и псувни. К. Странджев, ЖБ, 6.
3. Прен. Беда, нещастие, неприятност, която се осъзнава като възмездие, наказание за сторен грях. — Ако забележа, че някое от децата ми ламти за тоя гладен занаят [на писателя], ще счета, че това е едно проклятие Божие. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. При каквато и да е форма на собственост земята всякога ще се обработва. Такъв е заветът, такова е и проклятието на човека след изгонването му от рая. Й. Йовков, Ж 1945, 228. — Раждането на момиче в ония неспокойни, мътни времена било истинско проклятие. Н. Хайтов, Х, 53. Видяхме по-горе, в едно от писмата до Чехов, че Горки .. е чувствал като проклятие, като наказание тая „грижа“ на живота да го насища с впечатления. Г. Константинов, ПР, 259.
4. Във възкл. изр. За изразяване на силно негодувание, възмущение, недоволство. — Думах ти одеве: сломи го .. — Дядо Йоакиме, ти забравяш, че Светослав е шурей на Чоки, на моя господар .. — Проклятие! — избъбра Йоаким. Ив. Вазов, Съч. XIV, 22. От незнайно място върху кривия училищен комин кацна и се обади зловеща кукумявка. — Проклятие! Елин Пелин, Съч. V, 45.