ПРОКО̀БВАМ, -аш, несв.; проко̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Прокобявам. — Ето Савата го арестували .. Елена се бави. Може би и нея... — Стига си прокобвал! Елена ще дойде. Ив. Остриков, ППА, 8. Бухалът прокобваше нещо и конете неспокойно запредоха с уши. Г. Манов, КД, 15. Някъде далече се проточи злокобен глас. Нощната улулица не .. подозира колко неуместно е да вика тъкмо сега .. Човешкият ѝ глас прокобва над главата ти, по-ясен и страховит. Д. Жотев, ЕР [еа]. прокобвам се, прокобя се страд.