ПРОКО̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от прокобвам и от прокобвам се; прокобяване.
2. Остар. Прокоба; прокобение, коба, прокобяване. — Тъй като отиваме още малко, ще пропаднем .. — продължаваше докторът обичните си .. зловещи прокобвания за участта на човечеството. Ив. Вазов, Съч. XII, 36.