ПРОКОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прокобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За човек — предсказвам, предричам нещо лошо, нещастие, беда; прокобвам. Ноздрите ѝ [на Гюла] потръпваха .. и гласът ѝ мина като прокоба над поляната, над селото: — И други ще умрат!... — прокоби и си отиде. В. Милев, РК, 119. — Ние сме орисниците — каза едната .. — Нима, когато съм роден, вие не сте прокобили над люлката съдбата ми? Елин Пелин, Съч. V, 56. — Мен ме е родила сякаш веда / и ми е прокобила несрета. Е. Багряна, ВС, 33. Едно отколешно пророчество беше прокобило, че Хубавенка щеше да са падне освен ономува, който опне лъка на Немрода. И. Адженов, ВК (превод), 7. // Разш. Остар. Предсказвам, предричам; вещая. Цукарели му [на Уилсън] прокобил лъскав напредък и го съветувал да седне да ся учи [на живопис]. Й. Груев, СП (превод), 106. Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. П. Тодоров, И I, 1. Месячината след всяка 19 година дохажда все в едно и също положение, каквото е имала напред спротив слънцето .. Затова .. зели да предсказват и прокобяват какво ще бъде и занапред. Лет., 1873, 11. Как да не прокобим най-добрите сетнини на общото наше отечество, като е добило таквиз чеда насякъде под слънцето. Г, 1863, бр. 2, 11.
2. За събитие — служа като предвестник, предвещавам нещо лошо, нещастие, беда; прокобвам. От върховете лъхаше хлад и околните гори шумяха — протяжно и жално, като да прокобяваха буря. Др. Асенов, СВ, 89. Черно куче насън ме ухапа. / .. / И в душата ми ужас прокапа — / нещо лошо сънят ми прокоби. Н Захариева, О [еа]. прокобявам се, прокобя се страд. Може да ся прокоби, че ще вали дъжд, когато псетата много ся валят. Й. Груев, Ф (превод), 61.