ПРОКОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от прокобявам и от прокобявам се; прокобване.
2. Остар. Прокоба; прокобение, коба, прокобване. — Вие сте загубена .. Страховете и прокобяванията на Ваня не се сбъднаха. Никакви волности, съмнителни загатвания. Г. Стаматов, Разк. II, 174-175. Каравелов направи следното мрачно прокобяване за Рисувалното училище: „Какво ще излезе от създаването на това училище? След няколко години .. ще видим тия художници да подават прошения за служби“. В. Велчев, СбЦГМГ, 260. За неговата [на царя] смърт се разказва .., че била придружена с тайнствени прокобявания и свръхестествени явления. Т. Шишков, ИБН, 210.