ПРО̀КОП м. Остар. 1. Изкоп (в 1 знач.), ров. Откъм север .. бил направен дълбок прокоп в скалата, който е осигурявал отбраната на крепостта от тая страна. Ст. Михайлов, БС, 73. От околните планини градището е отдалечено с прокоп десет крачки широк и издълбан в естествена скала. А. Ангелов, Д [еа]. Дойдоха му [на Керов] примери за нещастия в рудници и подземни прокопи, за които бе чел и слушал. Ив. Вазов, Съч. X, 128.
2. Плавателен канал. Венеция, един от добрите градове в Италия, направен от много острови, отделени един от друг с прокопи и съединени мостове. Ив. Богоров, ВГД (превод), 223.