ПРОКОПА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прокопая като прил. За дупка, изкоп, ров, канал и под. — който е направен с копаене; изкопан. Спомням си случая за „кражба“ на тежки и обемни материали, а склададжията ни убеждаваше, че са изнесени през прокопана дупка в стената, значително по-малка от размерите на липсващите предмети. БВ, 2003, бр. 11-12 [еа]. В една изоставена галерия е намерен боен саксонски чук и дървена стълба за слизане в прокопаните вертикални шахти. Н. Хайтов, ШГ, 234. Изпълзяхме през прокопания отвор и се прибрахме да спим с изподрани ръце. Том .. каза, че никога не се е забавлявал с толкова приятна и смислена игра. Н. Розева, ПХФ (превод) [еа]. // За път, тунел и под. — който е прокаран, изграден с копаене; изкопан. Прокопаните галерии трябва да се укрепят, за да не се срутят.