ПРОКО̀ПСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който се ползва с добро име и авторитет, тъй като винаги постъпва разумно, отговорно или е постигнал успех в живота. Противоп. непрокопсан. Априлов и Палаузов се обръщат писмено към габровската община с предложение да се изберат трима епитропи на училището, честни и прокопсани хора. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. Истина е, че България още не е видяла прокопсани управници, а напротив, сякаш всички се надпреварват кой повече да потиска и разорява .. народа. Г. Георгиев, Избр. пр, 75. Че науката е полезна, то вече не ще доказателства .. Всичките .. прокопсани народи добре разбират тая важна истина. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 5. От едно място му дале .. една сиромашка, ама много лична, умна и прокопсана девойка. СбКШ VIII, 82.
2. Неодобр. Който не се ползва с добро име и уважение, тъй като живее и постъпва неразумно, безотговорно, нечестно или не е постигнал нищо в живота си; непрокопсан. — За какво друго говорихте освен за моя прокопсан баща? Не го е срам женен мъж да мисли за друга жена. А. Каменова, ХГ, 75. Само за Рашко Врабчуна ѝ дума тя, за прокопсания син на механджията .. Какъвто е тепегьоз и мазник, току я следи. Т. Влайков, Съч. I, 8.
– Друга (диал.) форма: п р о к о̀ п ц а н.