ПРОКО̀ПСАНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Човек, който се ползва с добро име и авторитет, тъй като постъпва винаги разумно, отговорно или е постигнал успех в живота. Противоп. непрокопсаник. Такива деца кога отрастат, недей бра грижа за тях! Тий щат бъдат истинни хора: почтени селяне и прокопсаници. КН, 27.
2. Неодобр. Човек, който не се ползва с добро име и уважение поради това, че постъпва неразумно, безотговорно, нечестно или не е постигнал нищо в живота си; непрокопсаник, нехранимайко, никаквец. Така съм намразила мъжете покрай моя и покрай твоя прокопсаник, че да имам власт, не знам какво бих направила. Ст. Чилингиров, РК, 278. Мекосърдечната стрина Султана, която припада от всяко малко неразположение на жадената рожба .., направя от него един разглезен прокопсаник. П. К. Яворов, Съч. II [еа]. Баща му [на Трайко] имаше по балкана две-три изгладнели парчета .. Те запустяха. И сега неговият прокопсаник взел да завижда на имотните хора и да им издиря едно и друго. Т. Влайков, Съч. III, 270. Представям си как бащата, без да се сети, по навик посегва за тоягата си, но неговият прокопсаник е далеч. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 129. Едни окайват адвокатина... Други окайват даскалицата, че си оженила лирите за един такъв прокопсаник, който трети път как прави таквиз спекулации. Г, 1863, бр. 3, 20.
– Друга (диал.) форма: п р о к о̀ п ц а н и к.