ПРОКРА̀Й предл. Остар. и диал. Покрай. Тамън заванули да сечу, те ти минул прокрай ни йедън поп с кобилу и ждребче. СбНУ ХIV, 115-116. Ка се връчал, он заминул прокрай блатото. СбНУ ХIV, 114.
