ПРОКРЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; прокръ̀стя, -иш, мин. св. -их, прех. Остар. и диал. Кръщавам (в З знач.), назовавам. прокръствам се, прокръстя се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)