ПРОКУ̀РА ж. Юрид. 1. Само ед. Съвкупност от правомощия на прокурист.
2. Нотариално заверено пълномощно на прокурист. В плика до вас бях притворил писмо за г-да Бешкови, съдържающе 2 прокури и известните ви полици на Сюлейман Х. Асаноглу. АНГ I, 158.
– От лат. procuro ‘управлявам от нечие име’ през рус. прокура.