ПРОКУРА̀ТОР м. 1. Истор. В древния Рим — титла на управител на провинция, давана обикн. на заслужил римски пълководец, в много редки случаи — на местен васал. Когато .. научил [Галба] радостните вести — че .. Виндекс починал и че „врагът“ му Нерон се самоубил .., добил смелост, отказал се от титлата прокуратор .. и взел титлата цезар. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. И намериха повод, обвинявайки Го, че наричал Себе си пратеник на Бога и Син Божий, и Го предадоха на римския прокуратор Пилат, за да бъде осъден и разпнат на кръст. Ст. Тодоров, ККВВ [еа].
2. Истор. Лице с такава титла. Император Клавдий обърнал Юдея в римска провинция и предал нейното управление на прокуратори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 273. Юдея не била отделна провинция на Римската империя .. Имала обаче един прокуратор с войска, за да поддържа реда и да събира данъците. Г. Куфов, Д (превод) [еа].
3. Остар. Довереник (в 1 знач.). Доволно често патроните имат при себе си един прокуратор, на когото подписката важи толкова, колкото и тяхната. Знан., 1875, бр. 2, 29.
– Лат. procurator.