ПРОКУРЍСТ м. Юрид. Търговски пълномощник с определени права да действа от името и за сметка на собственика на търговско дружество срещу договорено възнаграждение. Щяха да оставят [търговците на храни] своите директори и прокуристи да регистрират ежедневните продажби, а самите те .. щяха да почиват. П. Спасов, ХлХ, 26. Търговската транспортна зона ще се управлява от прокурист.

– Нем. Prokurist.


Източник: Речник на българския език (онлайн)