ПРОКЪЛНА̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); прокълна̀, -ѐш, мин. св. прокълна̀х и проклѐх, прич. мин. св. деят. прокълна̀л и проклѐл, прич. мин. страд. прокълна̀т и проклѐт, св., прех. Проклинам; проклевам. Аз ща мога ли да се откажа от своето пъклено желание? Или страшната мисъл ще ме завлече дотам, щото народът и потомството ще прокълнават името ми? В. Друмев, И, 35. Павликяните са прокълнавали тези мними основатели на своята секта [манихеите]. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 53. прокълнавам се, прокълна се страд. и възвр.
ПРОКЪЛНА̀ВАМ СЕ несв. (остар.); прокълна̀ се св., непрех. Проклинам се; проклевам се.