ПРОКЪЛНА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Отгл. същ. от прокълнавам и от прокълнавам се; проклинане, проклеване, проклинание. Когато ся молим Богу за наше добро, то ся дума молба, а когато му ся молим за зло, дума ся прокълнаване. С. Доброплодни, П, 36.
2. Проклятие (в 1 и 2 знач.); проклинание, проклинане. Решенията на Вселенските и поместните събори, прокълнаванията, които са се произносяле по времето на тие събори .. — всичко това иде да ни увери, че духът на любовта и търпимостта .. не е преобладавал в черковната практика. ПСп, 1876, кн. 11-12, 51.