ПРОКЪЛНА̀Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прокълна като прил. Който някой е проклел, над когото тегне проклятие; проклет. — Невясто, така ще настинеш! — По-скоро да умра. Дядо ме прокълна корен да не хвана. Прокълнат живот мъчно се живее! К. Петканов, П, 142. Една е тя [Добра] в цялото село — прокълната, презряна .. Турчин прибра в къщата си, с турчин спа. Д. Талев, И, 433. Има прокълнати родове в най-новата ни българска история. Един от тях е този на министър-председателя Димитър Петков. Той и двамата му синове .. са застигнати от ръката на убиеца. С, 2004, бр. 4248 [еа]. Градът бил разрушен до основи .. Със специално постановление на римския сенат се обявявало Картаген и неговото землище за прокълнато място. Ист. V кл, 121. Макар и прекрасно, то [лицето на Ирина] бе отпуснато и разстроено .., лице на жена с прокълната красота, върху което животът бе поставил вече печата на нервно разстройство. Д. Димов, Т, 685.