ПРОКЪЛНЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от прокълнявам; покълнване, покълняване. Те [цветниците] се посяват доста гъсто и чрез поддържане на достатъчно влага семената се предизвикват бързо към прокълняване. Гр, 1906, бр. 10, 158.
