ПРОКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; прокъ̀сам, -аш, св., прех. Правя на дупки, късам нещо (дреха, материя и др.) на едно или няколко места; продирам. Едно закъсняло, прелетяло издалеч камъче удари капака с голяма сила и прокъса одеялото в една точка. Бл. Димитрова, ПКС, 275. Тя така силно стискаше кесията, че я прокъса и от нея почна да се изсипва леща. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. В старанието си запокитвам мрежата не както трябва. Тя се отваря само наполовина .. Събирам я нетърпеливо, дори я прокъсвам на едно място. В. Тончева, ДДЧМ (превод) [еа]. прокъсвам се, прокъсам се страд.
ПРОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; прокъ̀сам се св., непрех. За дреха, материя, обувки и под. — ставам на дупки, късам се или се протривам на едно или няколко места; продирам се. Единият чорап се бе прокъсал и от него се подаваше голям крив нокът. Б. Райнов, ЧЪ, 101. Гащеризонът .. тук-там още се прокъса, но беше подкърпван усърдно. Й. Радичков, СР, 124. — Тоя костюм съвсем се прокъса — каза Ането мрачно .. Хич не излезе качествен. Зл. Енев, ПП [еа]. Кърпенето на ризата, на чорапите смяташе женска работа. Но щом се прокъса сетрето му или панталонът, той се заема с тях. Кр. Григоров, ТГ, 7. Ира счупи катинара на тефтера, откъсна 36-а страница, намачка я много внимателно, за да стане мека, без да се прокъса. Т. Радева, СН [еа]. ● Обр. Черната барутна завеса започна да се прокъсва и да се разнася, преля се в мъглата. П. Славински, ПЩ, 152.