ПРОЛА̀ЗВАМ, -аш, несв.; прола̀зя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да лазя (в 1-4 знач.); залазвам, запълзявам, пропълзявам. Ами я да помислим ние какво ще правим, ако ламята пролази нагоре към Трипетли? Н. Хайтов, Л, 39. Изведнъж малката пролази към края на площадката и всички се втурнаха към нея.
2. За бебе — научавам се да лазя. Когато дойдоха русите, баща ти бе вече пролазил. Т. Харманджиев, КЕД, 186. Когато .. пролази [детето] .., турят пред него мастило, перо, книга .., за да видят кой от тия предмети ще хвати, та от това предсказват на какво занятие ще има наклонност, когато порасне. СбНУКШ ч. III, 35.
3. Прех. Изминавам определено разстояние, прекосявам някакво пространство с лазене; пропълзявам. Аз трескаво пролазих останалото място, добрах се до каменния зид и се прилепих о него. П. Славински, ПЩ, 380-381.
4. Преминавам през някакво пространство с лазене; излазвам1, изпълзявам, пропълзявам. Прескочил Ариф дувара, пролазил през царевицата в градината и се свил под прозореца на любимата. Н. Хайтов, ПЩ, 107. Той пролази между камъните, излезе на позиция, долепи се до една скала. Д. Ангелов, ЖС, 613. Знаех тоя изход: метнахме се от стълбите право в градината, пролазихме на колене и лакти из фасула .. и се мушнахме под мостчето. В. Андреев, ПП, 15. // С предл. д о. Достигам до определено място с лазене; долазвам, допълзявам, изпълзявам, излазвам1. От парахода блесна прожектор и .. откри един импровизиран потон от дъски. Пътниците .. пролазваха до края на дъските и се спираха в нерешителност: по-нататък .. как да изгазят! Н. Стефанова, РП, 12. Когато стигнаха до Черната скала .., Николайчо свали ските и пролази почти до ръба на отвесната скала. А. Христофоров, П, 12. Престана да яде [кучето] .. От време на време пролазваше до Васил, отправяше към него тъжните си очи и сякаш молеше за помощ. Ив. Планински, БС, 55. // Влизам, вмъквам се някъде с лазене; пропълзявам. Счу се проточен говор близко някъде в лозето. Милкана трепна .. и бързо пролази в колибата. Ц. Церковски, Съч. III, 13. Дупката беше ниска .. Момчил приклекна и пролази навътре — обещал беше на брестовските катунари живо мече да улови. О. Василев, ЗЗ, 13.
5. С предл. п о. Движа се леко с лазене по някаква повърхност. Ръка пролази по белия камък, бързо и нетърпеливо пръстите затърсиха нещо. Р, 1926, бр. 225, 3. Изпърво се запали разхвърляната слама; по-късно пламъкът пролази като ленива змия по земята наляво-надясно, докато докосна основата на купата. П. Михайлов, ПЗ, 143-144. ● Обр. Една мигновена усмивка ще пролази по тънките му устни и тутакси ще изчезне. А. Гуляшки, ЗР, 35.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — появявам се постепенно и с малка сила в сърцето, душата, съзнанието на някого; пропълзявам. Смътна тревога пролази в сърцето ми. К. Константинов, ПЗ, 142. Имаше толкова мир и спокойствие във всичко това, че в сърцето на Ивайло пролази .. лека боязън от онова, което мислеше да прави. Ст. Загорчинов, Избр. пр III 128. Привикнал бе той със старите волове .., една топлинка пролази в гърдите му .. Той бе станал вече нужен човек. Н. Нинов, ЕШО, 51. пролазвам се, пролазя се страд. от пролазвам в З знач.
◊ Пролазват / пролазят ме (студени, ледени) тръпки; тръпки пролазват / пролазят по тялото (снагата, гърба) ми. Разг. 1. Става ми много студено и започвам да треперя. Щом забеляза [Дочка] офицера .., изчерви се и от смущение нагази в локва. От водата по снагата ѝ пролазиха тръпки. К. Петканов, МЗК, 110. На Дамяна му се стори, че духа студен вятър. Разшава рамене, като да пролазиха студени тръпки по снагата му. К. Петканов, ДЧ, 452. 2. Обхваща ме силен страх или силно вълнение, съпроводени с усещане за изстиване, втрисане. Аз съм неспокоен. Ръцете ми треперят, чувствам как ме пролазват студени .. тръпки и езикът ми е изсъхнал, лепне. Г. Марков, ПМД, 202. Щом погледите им се срещнаха, по снагата му пролазиха тръпки, чашата затрепери в ръката му. К. Петканов, ОБ, 11. През тия дни той [Харалан] започна да ги гледа право в очите и така ги гледаше, че по гърба на баба Хаджийка пролазваха тръпки от страх. А. Гуляшки, СВ, 140.