ПРОЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; прола̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., непрех. 1. За куче и под. — лайвам веднъж или няколко пъти за кратко; излайвам. Само понякога пролае куче откъм Присойската махала и гласът му замре. Кр. Григоров, ОНУ, 136. Топлото небе се посипваше със звезди .., пролайваше някъде куче .. и бързо млъкваше. Д. Фучеджиев, Р, 312. Рунтавото куче, свило се на кълбо под сайванта, дигна глава и лениво пролая. Ст. Даскалов, МЧ, 6. Чува се гърмеж и хрътката в краката на бинбашиевия кон пролайва. Н. Хайтов, ШГ, 147. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. Пролая чакал. О. Василев, ЗЗ, 20.
2. Само несв. За куче и под. — лайвам кратко от време на време, понякога; излайвам. Спирам конете, ослушвам се .. Далече някъде в тъмнината пролайват кучета, звънци похлопват сънено. Й. Радичков, ББ, 23. Градът бе притихнал. Само тук-таме пролайваше куче, прошумяваха край прозореца крила на прилеп. В. Геновска, СГ, 235. Той [кучкарникът] беше пълен с кучета, някои спяха, но повечето се блъскаха в оградата неспокойно, скимтяха и пролайваха кратко. Ст. Стратиев, СВМ, 94.
3. За куче и под. — започвам да лая; залайвам. В миг навън пролаяха кучета. Пушка гръмна. З. Сребров, Избр. разк., 133. Дрезгавината бавно настъпваше. Започнаха да палят газените лампи .. Пролаяха и кучета. Г. Белев, КР, 111. пролайва се, пролае се безл.