ПРОЛА̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пролайвам и от пролайва се; кратък лай. Откъм лагера чуваше [козарят] пролайването на мъника. Й. Радичков, СР, 69. Тая нощ не се спи. Нещо ме тегли навънка — и мракът, и снежинките, които прошумоляват, и пролайванията на кучета. Ст. Даскалов, БП, 31.