ПРОЛЕТАРИА̀Т, мн. няма, м. 1. Събир. Съвкупност от пролетариите, всички пролетарии (в 1 и 2 знач.); работничество. И шеметно пред малките врати / в предградията тъмни се вести / да призове към прага на смъртта / безименната и безчетна рат / на стенещия пролетариат. Хр. Смирненски, Съч. II, 2.
2. Истор. Основна социална група (класа) в индустриалното общество, включваща наемните работници, които не притежават средства за производство; работническа класа. Пролетариатът (класата на наемните работници) не притежава средства за производство и .. продава работната си сила. Икон. геогр. Бълг. Х кл, 4. В някои текстилни фабрики и метални заводи работели стотици работници .. Така се появил индустриалният пролетариат. Ист. Х кл, 5. Към края на Възраждането манифактурното производство .. даде и наемен пролетариат. Ив. Хаджийски, БДНН I, 8.
3. Истор. Най-нисшето и бедно съсловие в Древния Рим, представителите на което не плащат данъци срещу задължението да създават деца и да служат във войската. Друга черта, която отличава политическото и военното ръководство на Спартак, е демократизмът, който този голям пълководец на античния пролетариат въвел и прилагал при воденето на военните и невоенните дела. Хр. Данов, ВС (П. Драгоев, С (превод) [еа]. На другия полюс на робовладелската класа се намирал така нареченият „пролетариат“, т. е. непроизводителните обезземлени слоеве, които живеели от подаянията на знатните, давали им своя глас при изборите, доставяли човешки материал за наемните армии. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 359.
◊ Диктатура на пролетариата. Истор. Според марксистко-ленинската теория — диктатура, власт на работническата класа, установена в резултат на социалистическа революция с цел да се построи социализмът и да се осъществи преход на обществото към комунизма. Той [Ленин] изтъквал, че в епохата на империализма главната задача на работническата класа била борбата за властта чрез пролетарската революция и диктатурата на пролетариата. Ист. Х кл, 150. За първи път в историята на революционното движение възникваха съветите на работническите депутати. Те .. се явиха като предвестник на народната революционна власт — диктатурата на пролетариата. Ист. IХ и Х кл, 38. Революция на пролетариата. Истор. Според марксистко-ленинската теория — революция, в резултат на която се разрушава капиталистическият строй и се установява власт на пролетариата; социалистическа революция, пролетарска революция. В Платформата се прокламира раждането на нова епоха на разлагане и вътрешно разпадане на капитализма, „епоха на комунистическата революция на пролетариата“. М. Семков, ЗСИ [еа]. И Б. Мусолини, и А. Хитлер в този исторически момент оглавяват частите от националните социалистически партии и техните привърженици, които не приемат болшевишкия диктат на Москва в лицето на Коминтерна, не желаят световната революция на пролетариата. ДД, 2007, бр. 23, 11.
– От лат proletarius през фр. prolétariat или рус. пролетариат.